Вчера ми зададоха въпрос дали животът те ражда или е този което те убива. Това пробуди интересен размисъл, след кратка проведена анкета, най много ми хареса отговора, че живота е само за да го употребяваме, толкова просто било. Живота ни предлага изобилие от възможности и пътища по които можем да тръгнем, дори и на моменти да не изглежда така, защото колкото и слаб да си сега, трябва да се стегнеш, успокоиш, узрееш и да събереш това което е останало от теб, за да откриеш нещата/хората които ти помагат да бъдеш по-добър човек, за себе си и за света. Няма невъзможни и непоправими неща, и незаменими хора няма. Затова нека употребяваме живота с пълни шепи и до ръба, поне до тогава до когато, Той-животът, които ни "ражда" като личности, не реши да ни избяга или просто да приключи играта с нас, като ни убие.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар